КАНДИДАТУ̀РА ж. Изявено желание за избиране към назначаване на някаква работа, длъжност, пост и под. Едно смесено чувство от страх, ожидание, неизвестност го направи на минута да съжали, дето се е решил да си дава кандидатурата. Ив. Вазов, Съч. VI, 191. Доде ред да се посочат кандидати за народни представители. Радков заяви, че се цепи и постави кандидатурата си срещу неговата, на Мъглов. Й. Йовков, ПГ, 241. Оказало се, че пашата тихомълком бил се съюзил с главатаря Хаджи Манаф и поддържал кандидатурата му за ловешки аян чрез топовете си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 124. В разстояние на туй време, от свършването на служебния му срок до кандидатурата му за председателството, той се вътрешно убеждава, че принадлежи към народната маса. ССГ (превод), 126.
— Лат. candidatura.