КАНДЍЛ1 м. Остар. и диал. Кандило. Дойчин чу виковете за помощ, запали кандилите и освети стълбите и стаите на чифлика. К. Петканов, ЗлЗ, 51. Ще гледа да има сякога зехтинец за кандила и восчец за свещчщи. Т. Влайков, Съч. II, 291. „Боже ле, вишни господи! / Тука ми сега помогни, /колата да си изкарам, / из Тунджа да си излеза / .., / сребарен кандил ще направа, / вов черкови да го занеса.“ Нар. пес., СбНУ II, 71.
— От араб. през тур. kandil.
КАНДЍЛ2 м. Диал. Цвете кандилка2.
—· От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
КАНДЍЛ3 м. Диал. Вид тестено изделие; милинка. Ела сега да те почерпя с един кандил от Мандраджията. По тезгяха на фурната бяха разхвърлени в безреда десетина тепсии с кандили. Тяхната загоряла яйчена корица излъхваше сладостна топлина. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5. Най-първо се обади кандилджията на Мандрата. Той спираше почти пред всяка врата и кряскаше, колкото му глас държи: „ Топли, топли! Топли кандили, пара дигат!“ Ст. Чилингиров, ПЖ, 142.
КАНДЍЛ4 м. Диал. Съд за вино.
◊ <Кьор> кандил пиян. Диал. Мъртво пиян. Берекетя пийнал беше здраво — / не пийнал бе, речи, кандил пиян. К. Христов, ЧБ, 94. — Не ги ли виждаш, кандил, слепи пиени. Ил. Блъсков, СК, 46. Къор кандил йе. СбНУ XI, 155.