КАНДИЛА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Клисар. Спасяваше го [слабоумния] само дядо Енчо кандиларят, който умееше да слага тоягата си по гърбовете ни, без да му мисли кога и къде ще удари. Ст. Чилингиров, ПЖ, 59.
