КАНДИЛА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, м. Остар. и диал. Който се отнася до кандилар; клисарски. В градеца Провадия се отвори българско училище за пръв път в г. 1849, .., едва след две години се построи тук ново училищно здание в черковния двор, което днес служи за кандиларска стая. Ил. Блъсков, ДБ, 83.


Източник: Речник на българския език (онлайн)