КАНДЍЛКА1 ж. Остар. и диал. 1. Кадилница. — Аз съм — вика [попът] — свещено лице и в тия работи не мога да се бъркам! Беше ми направена бележка от архирейския да се не бъркам, да си гледам комката и кандилката. Н. Хайтов, ДР, 147. Когато поп Славе дошел на гробищата и когато видял, че поп Кън ходи по неговите гробове като кеседжия с ножа в ръка, то хвърлил кандилката, изкастрил го по майка и побягнал. Л. Каравелов, Съч. VII, 73.
2. Кандило. — Една сребърна кандилка ще купиш да гори ден и нощ пред иконата на свети Георги. К. Петканов, БД, 216. Той загради / във сряд село, / във сряд село нова цръква: / .. Коните хи посребрени, / кандилки хи позлатени Нар. пес., СбНУ XXV, 56.
КАНДЍЛКА2 ж. 1. Название на диворастящо и градинско растение с красиви виолетови, рядко розови или бели цветове, всеки от които е със силно извита характерна шпора; кандилница, кандилче, кошнички, кандил2. Горичката оредя и скоро от двете страни се оголи продълговат лъг, нашарен със сини кандилки и ален див мак. Ст. Загорчинов, ДП, 203. Трендафили, божури, кремове, кандилки, нацъфтели клонки от шипки и салкъми бяха нахвърляни на грамада сред коридора. Ил. Волен, МДС, 60. В по-високите части на парка и в субалпийския и алпийския пояс на много места се срещат високотревни съобщества. По-важни от съставящите ги треви са: .., кандилка. М. Тошков и др., HP, 21.
2. Бот. Род многогодишни горски растения от семейство лютикови с ярки красиви цветове, разположени при върха, единично или в метлицовидни съцветия. Aquilegia. Растенията от род кандилка са отровни и медоносни в по-голямата си част.