КАНДЍЛКАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кандилкам и от кандилкам се. Уморен, ядосан и измъчен от целодневното кандилкане на износените вагони, Касаветов се опъна с удоволствие в един по-спретнат файтон. Г. Караславов, ОХ II, 341.
