КАНДЍЛНИЧКА ж. Диал. Умал. от кандилница1, малка кандилница. Неговите [Милчовите] очи .. виждат напреде си стара жена, носи в ръце си кандилничка и вощеница. — Това беше Милчева майка, коя идеше да прикади скоро умрялата си дъщеря. Ил. Блъсков, ЗК, 120. Търгнал ми е свети Иван / с малка ми милна патеричка, / с позлатена кандилничка. Нар. пес., СбВСт, 49.