КАНДЍЛО, мн. кандила̀, ср. 1. Малък съд с олио, зехтин или лой и фитил, който се поставя да свети пред икона, в иконостас, на гроб и под. Пред иконата на св. цар Константина и царица Елена, .., висеше голямо кандило от слонова кост. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Имаше в един ъгъл дървен иконостас и пред него малко кандило от синкаво стъкло. Й. Йовков, Ж 1945, 164-165. Кандилото висяло в иконостаса на средата, а кандилницата била окачена за опашката на един гвозд. Л. Каравелов, Съч. II, 83. Пред всякоя от них [иконите] горят денонощно по две кандила сребърни, а на велики празници по три. Н. Рилски, ОМР, 72-73. Като в черкова увлезли, / черковата са затори, / и кандилата угаснели. Нар. пес., СбНУ XVII, 186.
2. Този съд, използван за осветление; газениче. Мръкваше бързо. .. Светна и кандилото от покрива на вагона. Ив. Вазов, Съч. VII, 123. Две цигански кандила осветляваха мъжделиво тая кръчма. Ив. Вазов, Съч. XIV, 119. Някога в селото блещукаха газеничета и кандила, сега във всеки дом светят електрически лампи. РД, 1958, бр. 7, 2. Вечерта, .., ще намерите домочадието му събрано около кандилото: майката шие дреха или плете чорапи или преде, тъй и дъщерите са занимават с някое полезно занимание. Ступ., 1875, бр. 4, 27. Чаршиета беше, лудо, сичка затворена, / сал на едно място, лудо, кандило гореше, / кандило гореше, лудо, терзие шиеше. Нар. пес., СбНУ XI, 64.
◊ Из кандило ни пои. Диал. За стиснат домакин — употребява се, когато гостите изпиват чашите си, а домакинът не налива повече. Като прилеп кандило търся. Диал. Ирон. Никак не търся.
— От лат. candela ‘свещ’ през гр. κανδἡλα.