КАНДЍЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от кандило; малко кандило. Вътре в олтаря, пред разпятието, друго кандилце блещукаше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 130. Малко кандилце жумеше пред царските двери и хвърляше слаба светлина върху превитата на две снага на старицата. К. Петканов, В, 239. На стената мъждукаше кандилце и то пръскаше бледа, неравна светлина. Д. Спространов, ОП, 126. Тая стаица била осветлена с едно кандилце, което горяло пред иконата и което било залепено от религиозната и чедолюбивата майка на Георгиевите деца. Л. Каравелов, Съч. IV, 186. Додеше празник или неделен ден, .., запалеше си кандилцето над иконостаса, .., направеше си молитвата. Ил. Блъсков, ДБ, 14. Когато постникът се намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то, .., той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262. ● Обр. Над нас е изгряла месечина и хиляди кандилца блестят и мигат със сребърни светлини. С. Таджер, ПНМ, 162. Там нацъфтяха минзухари — / неугасими кандилца. Ив. Карановски, МП, 9.