КАНТА̀Р1 м. 1. Уред за определяне на теглото на различни тела; теглилка. Широкият дюкян беше пълен с люде — внасяха се и се изнасяха пълни врещи, .., теглеха се на големи кантари. Д. Талев, ПК, 307. Кантарджията поемаше пълните кошове и ги окачваше на кантара, за да провери теглото. А. Христофоров, А, 11. Младежите тайно пренасяха в къщата му топузи от кантарите, които щяха да се използуват вместо снаряди. Д. Линков, ЗБ, 104. Сепнаха [братята] дялва да делят / с крина жълтици мериха / с кантар дукату теглеха. Нар. пес., СбНУ XXVI, 88. // Устройство за определяне теглото на каруци, камиони и др. по-големи товари. През кантара непрекъснато минаваха празни или натоварени камиони.
2. Диал. Кобилицата, с която теглят кола чифт впрегнати коне. Той препускаше към село, за да смени един скъсан кантар от каруца. Й. Йовков, Ж 1945, 124.
◊ Бия (удрям / ударя) <в> кантара. Умишлено тегля неточно, по-ниско, за да спечеля. Взеха да се сърдят едни, че при уема във воденицата нещо удрял кантара — покрадвал. П. Велков, СДН, 362. Мнозина [от селяните] се оплакваха: — Казаха, ще ни [Брашнаров и Бабулев] плащат по-скъпо, а на кантара гледат да ни ударят. Изедници! Д, Талев, ПК, 812. Емичка забелязала, че този Трендафил бие в кантара, че продава второ качество за първо. Сп. Йончев, С, 51. Няма кантар в нещо. Не може да се определи съвсем точно; приблизително. — Много ли вадиш от обувките? — Един, един и шейсет! Понякога и два лева... Няма, казвам, кантар. Н. Хайтрв, ДР, 177.
— От араб. през тур. kantar.
КАНТА̀Р2 м. Остар. Единица за тегло, равняваща се на 44 оки. Един вол от пет кантаря има сто и седемдесет драма мозък, а человекът, един кантар тежък, има една ока и триста драми. П. Берон, БРП, 124. Разделените мамелюци бидоха разбити и Селим, като усвои шатрата на Консу, намери там сто кантаря злато и двесте сребро. С. Бобчев, СОИ (превод), 93. Един кантар купоросно мост чини не повече от сто гроша. Знан., 1875, бр. 20-21, 319. „Марко, Марко Кралевичан, / .. / ни нагости три кантаря. / три кантаря мряна риба.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 1. Кой ще се найеме, найеме / Вергиня да си прегази, / стоката да ни отнеме, / ще му йудадем, йудадем / девет хамбара със жито, / девет кантара сирене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 217.
— От араб. през тур. kantar.