КАНТАРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до кантарджия. Пред вратата вече се притискаха.. Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I и II, 127. Тогава стана първо майсторът на кантарджийския еснаф — човек на около петдесет години, с мешинената си престилка, както бе дошъл от дюкяна си. Д. Талев, ПК, 659.