КАНТАРДЖЍЯ, -ѝята и (остар.) -ѝят, мн. -ѝи, м. 1. Човек, който тегли стока с кантар, който работи с кантар. Кантарджията отмерва 165 кг и писарят вписва в бележките — точно, колкото са определени доставките. ОФ, 1950, бр. 1826, 4. Фирмата прие — не само защото офертата на Байдански беше ниска, но и защото при тоя случай се освобождаваше от грижата да командирова кантарджии. П. Спасов, ХлХ, 253. По време на гроздобера кантарджията имаше много работа — стотици камиони минаваха през кантара.
2. Човек, който произвежда, изработва кантари или търгува с кантари. Стоян навлезе и дълго ходи из шумната чар шия на казанджиите, кантарджиите и ковачите. Д. Талев, ЖС, 25.
3. Остар. Човек, който е откупил правото да тегли с общинския кантар, като взема данък за тегленето. На малка Коледа [срещу голяма Коледа] всеки коли свинята, очиства я, изправя я на кола и чака махлебашията, който, придружен от кантарджията, претегля свинете и ги записва в тефтера. Ив. Хаджийски, БДНН I, 68. Кантарджият му отговорил: „Преди да претегля плявата, продавачът ѝ скри жена си в нея, за да доде по-тежка и аз я претеглих заедно с плявата.“ Дун., 1866, бр. 129, 2.