КАНТА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кантар1; малък кантар. — Нашият човек пък, каквото земе и в къщи ще го премери на своето кантарче. Д. Талев, ГЧ, 166. Гайтанджиите обаче със своите кантарчета успявали при тегленето да балансират тази загуба от навлажняването на преждата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 98. Секи селянин си носи кантарчето на опаса. Ил. Блъсков, ПБ, 71. Откоа ке го роди жената детето на часот, още не задояно, требало да се търга со кантарче. СбНУ XV, 80.