КАНТА̀ТА ж. 1. Муз. Лирико-епично музикално произведение за солисти, хор и оркестър, състоящо се от няколко завършени части, обединени, от единно съдържание и цялостен идейно-художествен замисъл. В традициите на възторжената химнова песен, светла и патетична, са издържани двете кантати на Добри Христов и Димитър Хаджигеоргиев. НК, 1958, бр. 9, 2. Кантата е близка по форма до ораторията, .. има предимно лирико-епичен характер. Пеене IX кл, 65.
2. Литер. Лирическо или лироепическо стихотворение, в което се възпява събитие или лице. След нейната [на Силва Мара] смърт тия песни издаде Книжовното дружество в Артаня, .. и след тях кантата Епиталамии (сватбени песни). Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 81.
— Ит. cantata.