КАНТАШЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За накит или пръстен — който е украсен с червен като кръв камък. Той си скърши тънки бели пръсти, / че извади пръстен канташлия, / канташлия, халка бурмалия. Нар. пес., СбНУ X, 32.
