КАНТИЛЀНА ж. 1. Муз. Напевна мелодия; песен. Наистина партията на Ленски съвсем не е висока, но тя изисква изпълнител с мека и изразителна кантилена, която на Христов се удава. БНТ, 1940, бр. 201, 2. Българските песни са трудни за пение, понеже ширината на кантилената е достъпна за много малко певци. К, 1926, бр. 86, 3.
2. Остар. Литер. Лирико-епическа творба в средновековната западноевропейска литература, която е била предназначена за пеене в несложен полифоничен стил.
— Ит. cantilena.