КАНТО̀Н1 м. 1. Административна единица във Франция и Белгия и в техните колонии, по-голяма от нашата община, но по-малка от околия. Франция, .., дели ся на департаменти, департаменти — на округи, округи — на кантони, кантони — на общини. С. Радулов, ГМП (превод), 267.
2. Административна област във федеративна република Швейцария. Женевският кантон е най-малкият в Швейцария, но името на неговия главен град от десетки години не излиза от статиите и докладите по международното положения. Ив. Мирски, ПДЗ, 106. Швейцария била уголемена с още три кантона. — Женева, Ньовшател и Валеа. Ист. X кл. 41. Швейцария .. ся дели на двадесет и два кантона, от които девят са католически, осям протестански и пят размесени. Ив. Богоров, ВГД (превод), 50.
— От фр. canton.
КAHTО̀H2 м. 1. Служебна жилищна сграда край шосе, железопътна линия или горски участък, в която се пазят инструменти или живее служебно лице по поддръжката. Влакът премина бавно, едва се влачеше, дежурният на кантона вдигна бариерата А. Михайлов, ДП, 46. Наблизо не се виждаше, никаква гара. Само отпред, недалеч от локомотива, .., се белееше мъничък кантон; зад оградата с флагче в ръка, стоеше на пост кантонерът. Ив. Мартинов, М, 59. Свободата Хайдутина дочакал горе, в планината, като се укривал в изоставените колиби на. смоларите и се хранел с онова, което добри хора от горските кантони му давали. Й. Радичков, ПЦ, 37.
2. Малка постройка, в която се монтират електрически трансформаторни съоръжения; трансформатор. Нейде към средата на поляната се белееше наскоро построеният електропроводен кантон. Ст. Марков, ДБ, 319. На всички трансформирани кантони с големи червени букви е написано: „Не пипай!“ РД, 1950, бр. 121, 3.
— От фр. canton.