КАНТОНЀР м. Пазач по железопътна линия или шосе, който следи за изправността на определен участък от пътя. Като поглеждаха сега изровените ями по шосето, кантонерите си мислеха, че тук ще падне много работа. Г. Мишев, ЕП, 22. Моят баща беше кантонер. Носеше, откак го помня, бракувани офицерски бричове и фуражки, с които много се гордееше. К. Калчев, ДНГ, 12. Кантонерът само наглежда линията [на влака], дава му път, а вечер се връща в своя малък свят: градината с чушки и домати, няколко пчелни кошера зад телената ограда. Ем. Манов, БГ,39.
— От фр. cantonnier. — Друга (остар.) форма: кантониѐр.