КAHTО̀HЧE, мн. -та, ср. Умал. от кантон2; малък кантон. Без да намалява хода, колата мина през железопътния прелез .. и скоро малкото кантонче с разбити прозорци, .., остана зад гърба им. П. Вежинов, ВР, 245. Само кантончето светукаше в тая бурна зимна нощ. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Тук-таме се мяркат светлините на малки селца, самотни къщички, кантончета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 296.