КАНТО̀РА ж. 1. Търговско учреждение или отдел на предприятие със стопански и административни функции; бюро. Бащата не се отказа от намерението си да направи своя син търговец, праща го да учи абаджийство в Одрин, а после в Цариград да работи в една кантора. Лит. X кл, 124. Напусна учителството в селото и се прехвърли в Солун — отвори представителска кантора. Д. Спространов, С, 158. — Ами къде работите? В някоя частна кантора или на държавна работа? М. Грубешлиева, ПП, 123. Успех за нашата търговия са новосъздадените асортиментни кантори, които улесняват управителите на магазините при набавянето на нови стоки. ВН, 1960, бр. 2675, 1. Докато управляваше самси своята кантора, имаше всеобщо доверие и сполучваше во всяко предприятие. С. Радулов, НД (превод), 8.
2. Работно помещение на търговски служители, адвокати и под.; бюро. На едната страна на мегданя се редят магазини, напреки— малки кафененца и адвокатски кантори. Й. Йовков, ЧКГ, 297. Щом остана свободен, веднага отиде в магазина на хаджи Драган, Никола и баща му се бяха затворили в кантората. Ем. Станев, ИК III, 85. Апартаментът беше тесен и Методи трябваше да остава късно вечер в кантората си и да работи там. М. Грубешлиева, ПП, 210. Тези предприятия за производство на пластмаси, каучук, .. и торове ще бъдат изцяло реконструирани и .. в техните цехове и кантори няма да има хора. Те ще бъдат заменени от сметачни машини и автоматични системи. ОФ, 1963, бр. 5790, 3.
— От фр. comptoir през рус. контора. — Друга (остар.) форма: конто̀ра.