КAHTО̀PКA ж. Умал. от кантора; малка кантора. То [заведението] беше представителство на известната старозагорска фирма, производителка на спиртни питиета, дето имаше няколко маси, .., а до източната стена стъклена счетоводна канторка. К. Константинов, ППГ, 151. В едната част [на дюкяна] бе бакалията и железарията, а в другата манификтурата и канторката. В. Геновска, СГ, 71-72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)