КАНУ̀, мн. -та, ср. 1. Спорт. Вид тясна, остра отпред и дълга до 520 см състезателна лодка, едно-, дву-, шест- или седемместна, чието гребло е с една лопата и състезателите (само мъже) гребат коленичили с единия крак. Шестместното кану е лодка с добри ходови качества. НС, 1958, бр. 127, 2. Следобед на Панчаревското езеро започват състезанията по гребане с лодки кану и каяк. Δ Нашите корабостроителници произвеждат добри лодки кану, каяк, ветроходни яхти и др.
2. Само ед. Спортна дисциплина с такава лодка; кануистика. В състезанията на кану и каяк италианските гребци спечелиха четири победи. НС, 1958, бр. 127, 4. На езерото Малтан, край Познан, вчера започна шестото европейско първенство по гребане — каяк и кану. ВН, 1961, бр. 3102, 3.
3. Малка лодка еднодръвка, използвана за риболов и плаване на по-далечни разстояния от племената, населяващи полинезийските острови, източните брегове на Африка и индианците в Америка. Те [индианците] се връщаха с кануто от риболов. К, 1967, кн. 7, 16. Около реката Тана [в Кения] е племето рокомо. Хората от това племе живеят в землянки и са известни с бързоходните си кану. Д. Филипов, К, 20. Едни от най-прочутите мореплаватели през всички времена са били полинезийците, .. Те не са си служили с по-големи плавателни съдове, а само с лодки — кану. В. Врански, ФП, 13. Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги очакват жените им. Н. Боев, Г, 13.
— От индиан. прeз исп. саnoа и фр. canoê.