КАНЦЕЛА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася за канцелария, който е свързан с канцелария. Издържаше се сам, като заемаше някаква дребна канцеларска длъжност в склада на „Никотиана“. Д. Димов, Т, 221. Тези мерки [за преодоляване на трудностите] бяха изброени в един обширен план, .., където с чувство за добър канцеларски ред бяха предвидени всички подробности. Ст. Марков, ДБ, 360-361. Повикал чиновника при дирекцията Морозов, .., и му казал да напусне занимаемата служба, защото издавал канцеларските тайни. Пряп., 1903, бр. 83, 4.
2. Който е предназначен за канцелария. Лъснаха широко стъклените витрини на книжарницата. Наредени бяха там всякакви канцеларски и ученически вещи от дърво и стъкло, от никел и месинг. Д. Талев, ГЧ, 106. Една друга цел имаше той, която все му отбягваше: да доставя канцеларски потреби на всички общини. Й. Йовков, ПГ, 208. Кабинетът на секретаря беше една таванска стаичка с грозно, черно бюро и с канцеларски шкафове, натъпкани с папки и книги. Бр. Йосифова, БЧМ, 231. След малко се чуха неравномерни стъпки на човек с дървен крак и в хола на канцеларското помещение влезе Адлер. Д. Димов, Т, 518.
3. Неодобр. Сух, бездушен, формалистичен. Грижливо изучаване на жизнения материал, .., а не лабораторно, канцеларско опознаване на хората, .., се изтъкна .. като най-важно условие за успешно осъществяване на творческите задачи. С, 1955, кн. 3, 145. Влязох, заместник-началникът ме посрещна с хладна канцеларска вежливост, посочи ми стол. Ст. Христозова, ДТВ, 107. Пред Петко пъкна околийският секретар с двата телефона и с бележника. В цялата му едра фигура имаше нещо опразнено, кухо, канцеларско, макар че изглеждаше жив и подвижен. Ст. Даскалов, СЛ, 93.
4. За почерк — красив, със старателно изписани, свързани и украсени букви. В събота вечер старши стражарят седеше в чистата си канцеларийка и пишеше донесение до околийския началник с украсен и ситен канцеларски почерк. П. Вежинов, ВП, 27.
◊ Канцеларска мишка; канцеларски плъх. Пренебр. Чиновник, който проявява ограниченост, склонност към формализъм в работата. Най-напред той трябва да се освободи от пряката намеса на министерството, от разни комитети, от канцеларски мишки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 108. Канцеларски стил. 1. Езикозн. Стил, който се отличава с думи, изрази и обрати на речта, характерни за работата в канцеларии; делови, административен стил. 2. Пренебр. Сух, неизразителен стил на художествено произведение или на отделна личност.
КАНЦЕЛА̀РСКИ. Неодобр. Нареч. от канцеларски; формалистично.