КАНЦЕЛА̀РЩИНА, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. 1. Канцеларска работа, прекалено усложнена с излишни административни процедури и документи, спъващи нейното делово извършване; бумащина. Специалната, закоравяла и буквоедна военна канцеларщина той бе усвоил до последните подробности само в няколко седмици. М. Кремен, Б, 151. Ръководителите на предприятията имат вече много предложения на работниците, които са и систематизирани. Не е нужно тези предложения да се обличат в излишна канцеларщина. СП, 1958, бр. 151, 1. Вместо оперативно да ръководи и контролира работата, инж. Петков се занимава с канцеларщина. Той се ограничава с издаване па книжни наредби. РД, 1950, бр. 224, 3.
2. Неуместен и излишен формализъм в работата, придаване на прекалено значение на формалната страна на нещата без съобразяване със същността им; бюрократизъм. — Просто трябва нашите да се поучат от свежестта и емоционалността на вашия репортаж. Колко заседания правим вече по тоя въпрос! Да се скъса със сухотата, канцеларщината, сивотата и шаблона в нашата работа. Ст. Даскалов, СЛ, 226.