КА̀НЦЛЕР м. 1. Само ед. Висша държавна длъжност в някои западноевропейски страни. // Глава на правителството в Австрия и република Германия. // Определена министерска длъжност във Великобритания. // Остар. Министър-председател в Германската империя. Граф Каприви — германски канцлер, след Бисмарка. Ал. Константинов, Съч., 236.
2. Лице, което изпълнява, заема тези длъжности. В България на официално посещение пристигна канцлерът на Австрия.
3. Остар. Книж. Началник на канцелария, главен касиер-домакин при легация.
4. Висш граждански чин в царска Русия (Ал. Милев и др., РЧД).
5. Председател (президент) на международна организация. Канцлерът на МОК О. Майер заяви, че Международният олимпийски комитет е решил да обяви Т. Зайлер за професионалист. НС, 1958, бр. 127, 4.
— Нем. Kanzler.