КАНЦОНЀТА ж. Муз. Малка вокална или инструментална лирическа музикална пиеса с песенен характер. Беше[ Николай] голям майстор на италиански кинцонети, на руски романси. Мнозина му предричаха бъдеще на голям певец. М. Кюркчиев, ВВ, 33. Те [италианските изпълнители] са разнесли мелодичността и красотата на италианската канцонета далече извън пределите на Италия. ВН, 1960, бр. 2665, 4.

— Ит. canzonetta.


Източник: Речник на българския език (онлайн)