КА̀ПА1 ж. 1. Разг. Шапка, калпак. Ситен дядка, с малко лице, дига кожената си капа — като плитка калена паничка. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 129. Единият беше облечен в полуселски дрехи, а другият — в извехтяло калугерско расо, на главата си бе нахлупил до ушите чак мека черна капа. Д. Талев, С II, 256. Той носеше железен лост на рамо и сламена капа. Й. Радичков, ББ, 90. Сяка капа на сяка глава не уйдисва. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 146. На два татка дете без капа ходи. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 282.
2. Диал. С предл. на. Мъж, глава на семейство. На капа по шест гроша данък. Н. Геров, РБЯ II, 347.
◊ Боли ме капата. Диал. Употребява се като извинение, когато няма какво друго да се каже. Гледай му акъла, па му крой капа; Гледай му памет, крой му капа. Диал. За глупав, несъобразителен човек. Да (ще) ти падне (хвръкне) капата. Разг. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш. „Ще вземем един ден с жената да омесиме хляб, голям като връх Тодорини кукли, .. Ето такъв хляб един ден ние с жената ще омесиме, та като го видите, да ви паднат капите!“ Й. Радичков, ББ, 69. Докато (додето) ми падне капата. Диал. Докато мога, докрай. — Аз няма да оставя тая работа така! Ще се боря, докато капата ми падне от главата, но няма да се дам! М. Марчевски, П, 269. — Аргатите .. и те са също като чиновници: работят, да речем, осем часа, а сетне — кеф. Яденето — на порции: една, две, три — докато да им паднат капите... Г. Караславов, СИ, 117. Жена ми ми носи капата. Диал. За съпруг — командван съм вкъщи (от жена си). Имам си муха<та> под (на) капата. Диал. Мъчи ме някаква мисъл за нещо, някакво съмнение, безпокойство. Капа има царска, ама глава воденичарска. Диал. Ирон. За глупав човек с хубава външност. Колко капи ще опустеят до някога. Много хора могат да измрат до определен момент. Клатя (свалям) капа някому. Разг. Държа се раболепно, подмазвам се на някого; угоднича. — Научил си се сиромасите да ти се умилкват и да ти клатят капа само защото си им дал по някой лев в заем или защото ще им подхвърлиш напролет по някоя крина царевица за доизхранване. Г. Караславов, ОХ III, 24. Кривя си капата; кривя капа. Разг. Живея лек, безгрижен живот, за нищо не ме е грижа. Изкривявам си / накривя си капата. Разг. Преставам да се интересувам от някого или от нещо; почвам да живея лек, безгрижен живот. Премести се сетне в града ,.. Накупи си там къщи, дюкяни, дворове, заграби де що безстопанствени места имаше, писа ги на жена си и си накриви капата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Работата ставаше сериозна. Ще се пръсне сега мълвата за любовта ѝ с него, а ако той утре си накриви капата и си замине? Тогава? Къде ще иде? На нероден Петко капа сошили; нероден Петко купили му капа. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Не те питам за колко пари ти е капата. Диал. Подигр. Защо си даваш мнението за нещо, за което не те питам; не се меси в чужди разговори. Омешвам си / омешам си капата с някого. Разг. Дружа, близък съм, приятел съм с някого. Продавам си / продам си и капата. Диал. 1. Готов съм да жертвам или жертвам всички неща, които имам. 2. Прахосвам, пропилявам всичко, което имам. Разменяме си / разменим си (сбутваме си / сбутаме си) капите. Диал. Скарваме се. — Аз, свато, съм решил да метна тази пущина — политиката — на тавана, да си гледам интереса и търговийката, .. „Кой? Ти ли? Каква си хитра лисица, ама пред мен не минават — мислеше Гешо. — Ти я мътиш най-лошо, ама де да видим кой ден ще си разменяме капите.“ В. Нешков, Н, 205-206. Свалям / сваля капа някому. Разг. Изразявам уважение към някого, прекланям се пред някого. — Заравям се, бай Продане, пред очите ти се заравям, заравям се, както казваш в чужда земя, и ще се заравям все повече. Каквото и да мислиш за мене, поне това ще уважиш! Поне капа ще свалиш, ако трябва! Г. Стоев, КЛ, 114. Скрой ще му капа. Диал. За изразяване на учудване, възмущение от глупостта, негодността на някого; виж го какво представлява, прецени го. Хвани келча, та (че, и) му вземи капата. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се заема или се е заел с нещо невъзможно, безсмислено и нищо не може да се направи. Ще ми закачат забрадка връз капата. Диал. За мъж, който живее в дома на жена си — няма да ме почитат, няма да бъда зачитан. Ще си хвърлям / хвърля капата. Разг. Много ще съм доволен, ще бъда във възторг от нещо, което съм постигнал, успял.
КА̀ПА2 ж. Диал. Горна напречна греда, която се поставя над вход. Караджов пушеше, седнал на камъните, като задрямал. Само със слух следеше работата им и от време на време ще хвърли тежък поглед точно когато установят мястото на подпорната греда — бутата — или размерват капата — горната напречна греда. Т. Монов, СН, 58. Тук-таме подпорите са вече изкривени, капите разместени. В. Ченков, ЗХ.35.
КА̀ПА3 ж. Название на буква Κ от гръцката азбука.