КА̀ПА̀ВИЦА1 ж. Диал. 1. Място, където капят капките от стряха, капчук и под.

2. Водата, събрана от капчуците на това място

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КА̀ПА̀ВИЦА2 ж. Диал. Плод, който е нападал от дърветата.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)