КАПАКЛЍЯ неизм. прил. Диал. Който има, който е с капак, капаци. Не жалеше много парите — купи някои вещи, които по тия места се смятаха за най-обикновени: едно малко кантарче с топуз, едно склопито ножче, .., един шарен капаклия сахан. Д. Талев, ПК, 396. Времето сякаш беше спряло. Колкото звънко да тракаше в мъртвата тишина капаклията часовник, струваше му се [на Стефанов], че не върви. X. Русев, ПЗ, 146. В една полутъмна стая с капаклии прозорци и спуснати завеси горяха три сребърни кандила. А. Каралийчев, ПГ, 119-120. Петкан, с кожени капаклии цървули, навуща до коленете, втъкна в пояса си ножа и теслата. М. Яворски, ХСП, 106. За широколъченки и чепеларки гордостта е сукманът или още — вълненикът. Той е дълъг до над петите, от черен или тъмносин шаяк, с дълги „капаклии“ ръкави. Н. Хайтов, ПП, 121.