КАПА̀Н м. 1. Уред за ловене на животни. Дядо Мирьо залагаше в гората капани. Той имаше в къщи няколко по-големи и по-малки. Големите за лисици, малките за златки. Ем. Станев, ЯГ, 43. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като се склопят, няма отърване. З. Сребров, МСП, 88. Докато се усетя, тя измъкна иззад дървата един капан за мишки, който приличаше на кафез с телена мрежа. К. Калчев, ПИЖ, 129. По цял ден като седиш сам, и кошници ще почнеш да плетеш, и бастуни ще правиш, и капани за лисици и риба. Й. Радичков, СР, 29-30. Мнозина се занимаваха с лов, правеха капани и ловяха яребици. Й. Йовков, Ж 1945, 65. // Специално изкопан трап, отгоре покрит и замаскиран, за ловене на големи животни. Както вървяхме из гората, един от приятелите ни изчезна — беше паднал в капан за мечки.
2. Прен. Ловък, хитър начин на постъпване с цел да бъде уличен някой или да се постигне нещо; уловка. Както през последните години, когато полицията го гонеше навред, така и сега в процеса той [Левски] бе съумял да се измъкне от всички капани. Ст. Дичев, ЗС II, 776. А по-голямо число от населението, .., постоянствувале твърде живо да си не дават оръжието, .. — Не вярвайте! Сичко това е турски капан, за по-лесното ни избивание. З. Стоянов, ЗБВ III, 332-333. — Знаете ли? На няколко пъти са устройвали капан, за да ме очистят... Д. Немиров, Д № 9, 21. — Капан готвят — каза Митко, когато стражарите си отидоха. М. Марчевски, МП, 76.
3. Остар. Място за затваряне и задържане на добитък, заловен да пасе в забранени райони. — Гонил ли ви е пъдар през бодливи стърнища? Откарвал ли е добитъка ви в общинския капан? К. Калчев, ПИЖ, 71-72. Дядо Рачо е милозлив човек — дожаля му. Мислеше да закара кравата в капана на селсъвета, но сега му дойде друг ум. Г. Краев, Ч, 147. Един овчар си загубил овцата. .. Обиколил човекът по капаните на съседните общини, в общинските капани не са запрели никаква овца. Й. Радичков, СР, 41.
◊ Вкарвам / вкарам в капана <с двата крака> някого. Разг. Поставям някого в положение да се издаде и да пострада. Именно тия телеграми те вкарват с двата крака в капана. Ал. Константинов, Съч., 156. Влизам / вляза (влитам / влетя, падам / падна, скачам / скоча, хващам се / хвана се, улавям се / улавя се) в капан<а>. Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. — Не чу ли, вика ме Мехмед паша да се сприкажем, видял е, че без мен не ще помине .. Вкопчена за вратата с цялото си дребно тяло, жената хлипаше, ..: — Недей сам влиза в капана, Омер! Бягай, всичко остави и бягай! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 218-219. — Абе какво чуваме по нас, истина ли е, че Шишманчето било живо и се навъртало тъдява? — Вардим го, хо-о — заканително поклати глава Гешо, .. — Ще скочи в капана и той, не бой се. В. Нешков, Н, 206. — Дано не ни подушат — пошушна край рамото му селянин. — Каквото сме се събрали — леле мале, .. Манол като обиден поклати глава. — Аха! Тези хора не се хващат в капан. Триста шмайзера пазят около селото. X. Русев, ПС, 192. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, да повярвам в някаква хитро скроена измама. Светла напрегнато мислеше — не влязоха ли в някакъв капан? Вярваше в неговата опитност, но бе свикнала всичко да преценява сама. В. Андреев, ПР, 173. — Аз идвам по въпроса за... Росица Енева. Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. „Та този човек може да бъде и някой таен полицай — мина му бързо през ума. — Как щях да влетя в капана!“ Д. Ангелов, ЖС, 337. Времето хвана капан. Разг. Стана студено. Той влезе в къщи, .., и заломоти каквото му падне на устата. Например миналата година, като хванало времето капан, той закъснял с каруцата в „Корията“ и го нападнали вълци. И. Петров, ЛСГ, 12-13. Като лисица в капан. Диал. 1. Ирон. В съчет. с прокопсал съм. Никак не съм прокопсал. 2. В съчет. със замислил съм се. Много, дълбоко съм се замислил. Намирам се / намеря се (оказвам се / окажа се, попадам / попадна) в капан. Разг. 1. Обикн. при бойни действия — бивам поставен в положение на пълно обкръжение, от което не мога да изляза, без да бъда унищожен. Последва светкавичен, сразяващ контраудар, който затвори тясното гърло на пробива. Нападателите се намериха изведнъж в смъртоносен капан. П. Вежинов, ЗЧР, 187. 2. Изпадам в положение на пълна безизходица. Делфинът изскочи като тапа на повърхността и пое жадно въздух. Морето се люлееше. Почувствува, че е попаднал в здрав капан, отново изпита страх. Ат. Мандаджиев, ОШ, 40. Поставям / поставя капан на някого. Разг. Чрез измама и хитрост се мъча да накарам някого да издаде, да разкрие нещо. Никакво съмнение нямаше за него, че Гроздан нарочно беше му поставил тоя капан. Й. Йовков, Ж 1945, 27. Скроявам / скроя капан някому. Разг. Нарочно създавам неприятности на някого, злепоставям го, излагам го, без той да е виновен или го въвличам в беда. Турнах си и двата крака в капана; улових се и с двата крака в капана. Разг. Обвързал съм се, заангажирал съм се здраво в някаква неприятна или опасна работа. Турям / туря в капана някого. Разг. Изобличавам някого, разкривам лъжата на някого. Мацко отказваше категорически да е гърмял с пищов, но бачо му Тодор не закъснял да го тури в капана. Пъхна си пръста в цевта на пищова му, който почерня и което беше знак, че наскоро е гърмян. З. Стоянов, ЗБВ II, 146. Хитрата лисица с двата (четирите) крака в капана. Разг. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да изиграе другите сам загазва, пропада.
— Typ. kapan.
КА̀ПАН м. Диал. Бухалка за пране на дрехи; копан1.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1888.