КАПА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от капан. Ай гиди, бяла Милица, / девет години теб дирих, / .., / не можех да та уловя, / .., / сега ми влезе в ръцете / кат фтиче във капанчето. Нар. пес., СбНУ XXVI, 119. Капанче за мишки.
КА̀ПАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ка̀пан; копанче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.