КАРУЦА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който кара каруца (в 1 знач.). Каруцарят, .., току въртеше камшика си над конете, подвикваше и свиреше с уста. К. Калчев, ПИЖ, 84-85. А тъй като кладенецът беше край самия път — .., на кладенеца можеше да се отбие да пие вода всеки пътник и всеки каруцар можеше да напои конете си. Й. Йовков, ЖС, 171. Каруцата вече беше съвсем готова за път. .. Всички се наместихме. Каруцарят шибна конете и колата с шум потегли. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 12.
2. Човек, който прави каруци (в 1 знач.). Познавах някогашната Горна Джумая, онова селско градче от старата Петричка област, със сарачите и тенекиджиите, с каруцарите и овощарите. Е. Евтимов, ПМ, 148.