КАРУЦА̀РИН, мн. каруца̀ри, м. Простонар. Каруцар. Само един човек идеше насреща ѝ и отблизо тя позна Киро каруцарина. Й. Йовков, Разк. I, 137. Цял ден чукаше — каруцарин беше — той хранеше и къщата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 190-191.
