КАРУЦА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на каруцар. — И туй пусто мое каруцарство защо се съгласих да замествам някого си? Три дни карах тия коне три години в затвора ще отида да лежа за акъл... Б. Обретенов, С, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)