КАРУ̀ЧКА ж. Умал. от каруца в (1 знач.) малка каруца. Като се ожених и отделих от старите, имах само един кон и една каручка. Чудомир, Избр. пр, 160-161. То [магарето] тегли всеки ден една каручка, натоварена с мотиките на лозарите. А. Каралийчев, ТР, 89. Каручката, лека, тясна и наскоро боядисана в синьо, се поклащаше бавно. П. Михайлов, ПЗ, 190.