КАРФЍЦА ж. 1. Малка игла, с главичка на единия край, която служи за прикачване на нещо; топлийка. Тя [роклята] трябваше да стане лека и въздушна като облак, а с тропоските и карфиците ми се видя съвсем прозаична. Ст. Христозова, ДТСВ, 82. Сетне [чиновникът] забожда с карфица представения чек върху бележката и се провиква: — На касата, сеньор! Св. Минков, ДА, 104. Тя [Наца] го обикна, защото имаше нужда от близък човек, от нежност. Денем събираше с магнита разпиляните карфици по пода на ателието и непрекъснато мислеше за него. М. Грубешлиева, ПП, 104. Игленките (карфици) ся правят от тучен тел, после ся калаисват, та стават бели. ИЗ 1874-1881, 1882, 162.
2. Декоративна игла като брошка за прикачване или за забождане на нещо. — Ще ми подариш една от тия сребърни монети, за да си направя пръстен... Аз и за карфица на жената щях да ти поискам, но нейсе, друг път. Чудомир, СбСТ, 33. Видях, че има вратовръзка с карфица. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141. Слънцето беше вече се наклонило към кръгозора и сега играеше с лъчите си по тъмнокестенявата каса на Любица и по брилянтовата карфица, втикната там, която блещеше заслепително. Ив. Вазов, Н, 92. Жените имат еще и други облекла като гердан, .., игленки или карфица. Т. Шишков, ПХ (превод), 42.
3. Остар. Рядко. Безопасна игла. В джоба на затворническия си халат той [Борис] намери голяма безопасна игла. Кой знай защо, но на тази карфица той се зарадва като на интересна и едва ли не спасителна находка. Г. Караславов, Т, 107.
— От гр. καρφίτσα.