КАРФЍЧКА ж. Умал. от карфица. Марин извади от докова си един лист и го забоде с карфички на гърдите му [на доносника]. Д. Ангелов, ЖС, 450. — Полски, можеш ли да нарисуваш с игла върху восъчен лист лика на Ботев?.. Полски .. започна да дупчи и дращи с карфичка върху восъчния лист. К. Ламбрев, СП, 161-162.