КАРФО̀СВАМ, -аш, несв.; карфо̀сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Забождам, прикрепям нещо с карфица.
2. Прен. Бая на дете, чиито братя и сестри са измрели, за да остане, да се закрепи то.
3. Прен. Пресипвам бубено семе през змийска уста, за да се предпази дете от болест. карфосвам се, карфосам се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.