КАРШЍ нареч. Диал. Срещу, насреща, отсреща. Свърти ми го, Каme, перничето, перничето, Кaтe, карши пенджере, / да го ви дам, Каme, езерото. Нар. пес., СбНУ XV, 49. — Пусни ма, пусни, юначе, / да си ми идам до дома, / майка с бобайко да преспа, / че ще ми карши излеза / на чифт джамлъ пенджури. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 174. — Стани ми, иди, девойко, / низ малка река надоле. / — Та назад немой поглева, / не ти ща карши продумам, / че ти ще сорце остане / на моисе чьорни очи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 252.

— От тур. karşi.


Източник: Речник на българския език (онлайн)