КА̀СА1 ж. 1. Обикн. метален шкаф, сандъче или чекмедже за пазене на пари, ценни книжа или скъпоценности. Като се докопал до касата, поровил, какво поровил и един ден дигнал ръце, заахкал, затюхкал се: загубих парите, рекъл, обраха ме! Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Един ден в дюкяна се появи огнеупорна каса. Манол беше я доставил от Буржевата фабрика. Касата погълна всички търговски книжа и ценности. Ем. Станев, ИК I и II, 25. Младият човек прибра накитите в касата си, върна кърпата на Лазара и му наброи петдесет лири. Тъкмо толкова бе преценил и Лазар наниза и двата пръстена. Д. Талев, ПК, 756.
2. Машина в магазин за отбелязване и сумиране на стойността на покупките. Зад двете каси седяха две миловидни касиерки, готови да завъртят ръчките и да огласят тишината с приятния звън на маркиращите звънчета. Св. Минков, СбСт, 7-8. Работната маса, върху която ще се постави касата на магазина, трябва да бъде с 20—30 см по-висока от другите маси. С. Цонев и др., ВА, 27. Почакайте. Не мога да Ви маркирам. Касата ми не работи.
3. Място, гише в учреждение, магазин и под., където се внасят или теглят суми, съхраняват ценности, или се плаща покупката. Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата. Ал. Константинов, БГ, 7. Вътре продавачите се разправяха с много купувачи, а на касата седеше доста пълен възрастен мъж — види се, господарят на магазина· Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 36. На касата на киното Боян трябваше да почака, защото касиерката навярно още не бе се върнала от скривалището. М. Грубешлиева, ПИУ, 246. На гарата, пред касата, се трупаха няколкостотин души. Ив. Вазов, БП, 89.
4. Служба в предприятие, учреждение, където се правят парични вноски и се изплащат заплати, хонорари и др. парични възнаграждения. Груев нищо не отговори. Сетне попита: — Колко пари имате в касата? Д. Талев, И, 482.
5. Обикн. в съчет. с прил. Кредитен отдел, учреждение за доброволни вноски на лица, членове на предприятие или организация. — А сега ще кажа аз какво мисля. Е, добре, пари са нужни, а пари нямаме. Народът ни е беден, затова нямаме и ние пари в касата. А богатите пък, колко са, те пък не дават пари. Д. Талев, И, 52. Прангата заедно с кмета и писаря са изяли от общинската каса, — колко мислите? — изяли са таман хилядо лева! Т. Влайков, Съч. III, 100-101. Нареди да бъдат създадени земеделски каси, които да подпомагат занаятчиите. Г. Караиванов, ЮМ, 82. Тия дружества [кредитните взаимоспомагатели] ще играят ролята и на спестовни каси за занаятчиите. Бълг., 1902, бр. 525, 1. Имотът се продава на публичен търг и получената цена се внася на приход в касата на сдружаването. Хр. Даалиев, ТИА, 129.
6. Парична наличност в предприятие или учреждение. За малка кривда те впримчват, дадат те на съд ,.. Не съсипаха ли така Тодорча Коев, ковчежника, задето нашли малко кусур в касата? Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Има ревизия на касата.
◊ Взаимоспомагателна каса. Доброволно обединение на трудещите се при профсъюзна организация за оказване на взаимна материална помощ чрез събиране на периодични вноски. Но инициатива на учителите, в Пирдоп бе уредена взаимоспомагателна каса, която улесняваше икономически слабите при нужда за пари срещу една сравнително малка лихва. СбЦГМГ, 312.
— От ит. cassa.
КА̀СА2 ж. 1. Сандъче, обикн. с преградки, за пренасяне на стока; касетка. — Какво има за пиене? — Нося една каса от моите испански вина. — Много добре — доволно произнесе Борис. Д. Димов, Т, 204. Един мъж и две жени шетаха около талигата. Те бяха постлали черги и сваляха под върбите дамаджани, каси с лимонада, чинии, хляб. Г. Караславов, ОХ I, 327. Минерална горнобанска има само две каси. .. Последните три бутилки ги купува човекът през един от мене. Отеч., 1977, кн. 10, 21. Макар че нашият файтон вървеше твърде бавно, поради тежките патронени каси в него, ние застигнахме обозите и бяхме принудени да се отбием и да вървим през нивите. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Днес ме извика директорът на управлението и ми възложи да напиша инструкция с подробни чертежи за това, как се коват амбалажните каси за преждите и платовете. П. Незнакомов, СНП, 16.
2. Количеството продукти, което се вмества, съдържа в такова сандъче. Бяха купили много бира, но успяха да изпият само една каса.
3. Прикрепена в стената неподвижна дървена рамка, на която се прикачват крилата на врата или прозорец. Прозорецът откъм площада беше плътно затиснат с черга, но покрай касата личеше тънка като лентичка светла ивица. Сл. Трънски, Н, 521. До касата на вратата той зърна сянка на човек. Д. Кисьов, Щ, 255. Босната стана, улови се с две ръце ο касата на вратата и надникна вътре [в кръчмата]. Ст. Чилингиров, ПЖ, 21.
4. Печат. Плитко чекмедже с преградки за печатарски букви. Страничните стаи по коридора, където са се намирали разни отделения, на печатницата, бяха разрушени. Само в дъното имаше запазена стая, пълна с плитки словослагателски каси, чиито букви бяха разпилени по пода. П. Славински, ПЩ, 250. Пред касата с букви стоеше Кондарев в синя престилка. Отстрана Кольо Рачиков го наблюдаваше как набира. Ем. Станев, ИК III, 144. Цял ден висна над печатарската каса. А. Каралийчев, НЧ, 21.
— От ит. cassa.