КАСАБА̀ ж. Остар. и диал. 1. Малък град, градче. Ще се заселят и развъдят из касабите турски занаятчии или чиновници. Господарят настъпателно ще изнамира триста начина да задържи в покорство България. В. Мутафчиева, ИКМ, 27. Тръгнал е Велчо да проси / от села Велчо низ села, / от касаби низ касаби. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 67. Отговора Момчил капитанин: / .. / Аз си либа до три ми девойки, / три девойки у три ми касаби. Нар. пес., СбВСт, 132.
2. Околия. Има ли някой от Троян, / от троянската касаба? Нар. пес., СбНУ XXVII, 298.
— От араб. през тур. kasaba.