КАСАБЍЦА ж. Остар. и диал. Умал. от касаба; касабичка. Наричаше се [Провадия] касабица (градец) затова, че имаше една малка чаршийка от 78 дюгенчета. Р. И. Блъсков, СбНУ XVIII, 568.


Източник: Речник на българския език (онлайн)