КАСАВЀТ м. Остар. и диал. Грижа. — А борча аз ще ти плата, дядо Хаджия. Ти не бери касавет за него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 150. Навези ми, Радо, китен бел тестемел. / .. / Навези го, Радо, касавет не бери, / скришен че го носим от твоите брача. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 318. „Леле коньо, леле бърза коньо! / Как не имаф моя остра сабя, / да пресечам Гуно на пътища! / ..“ / . Даде господ, коня отгоори: / „Ай ти, Марко, мое господине! / Не клати си големи касает, / тук побарай во моява коса, / да си найдиш твоя остра сабя.“ Нар. пес., СбБрМ, 153.
— От араб. прeз тур. kasavet. — Друга форма: к а с а б è т.