КАСА̀ПИН, мн. каса̀пи, м. Простонар. 1. Човек, който продава месо; месар, месарин. — Трябваше да кажеш на касапина, че месото е за околийския управител... М. Марчевски, МП, 43. По „Булеварда“ бяха магазините на ангросистите, .., а отсреща — касапите и зарзаватчиите. К. Константинов, ППГ, 14.
2. Човек, който коли добитък. Нашите мислят, мислят и едни го съветват да види в кланицата, дали не е докарвано такова и такова добиче, други му викат да обиколи касапите и да подпита и тях. Й. Радичков, В, 148. — Аз ще заколя ягнетата, — отговори Бекир баба, който се случи в двора; — аз съм стар касапин, само ми ги дайте. Ц. Гинчев, ГК, 254. Черкезинът, .., се глави у един касапин да дере закланите овце. В. Мутафчиева, ЛСВ, 87.
3. Прен. Главорез. Цялото село изклаха касапите на Ахмед ага. На един чукан им сякоха главите. А. Каралийчев, ТР, 191.
◊ Като касапин гледам. Разг. Грубо. Кръвнишки, страшно гледам.
— От араб. прeз тур. kasap. — Друга (остар. и диал.) форма: каса̀бин.