КАСА̀ПКА ж. Простонар. Жена на касапин. „Лаловице ле, касапко, / ние сме дошле при тебе, / главата да ти земеме.“ / Я она им отказуе: / „Касапе, не видите ли, / че ми сукманче окъсне, / а коланче ми отесне.“ Нар. пес., СбНУ II, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)