КАСАПЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Месарство; касапство. Само пред празник някои занаятчии, упражняващи и занятието касаплък, заколваха по няколко овена. Д. Казасов, ВП, 40. Той беше седем години по-възрастен от мене и хайлазин. Не ходеше нито за дърва, нито на нива и помагаше в касаплъка на баща си. Н. Хайтов, ДР, 218. Скоро аз оставих бакаллъка и залових са за касаплък. П. Хитов, МП, 7.
2. Прен. Злодейство, безчинство. Мама на Пейка думаше / .. / Я си са, Нейко, остави / от този пусти занаят, / от този пусти хайдутлук, / от този пусти касаплък. Нар. пес., СбНУ XXVI, 76.