КАСА̀ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Касапски. „Человек би ся почудил, че едно въстание, което е имало за цел преобръщанието на целия Балкански полуостров в едно широко касапническо поле, да е можало да ся потъпче и съвършено да ся унищожи в едно толкова късо време.“ П. Димитров, УОК (превод), 55.