КАСА̀ПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до касапин. В Трявна месото се явяваше само пред празник, докато Тутракан имаше постоянна касапска чаршия, обкичена с говежди бутове. Д. Казасов, ВП, 58. Марко идваше на тия събрания от страна на златарите, а Ангел като човек на касапския еснаф. Д. Спространов, ОП, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)