КАСА̀РУМ неизм. Нар.-поет. В народните песни — обръщение към жена, която е безплодна. Аз ща да стана зарана рано, / че ща да ида, касарум Пенке, / чак в Цариграда на куюнджия; / че ща ти излям, касарум Пенке, / че ща ти излям от сребро дете. Нар. пес., СбНУ XXVII, 259.
— От тур. kisir ‘безплоден, ялов’.