КАСАТУ̀РА ж. Остар. и диал. 1. Войнишки нож. Чаушинът отвори път с приклада на пушката си: — Дръпнете се от пътя ми, че ей сега ще кажа на аскера да ви надупчи с касатурите! Д. Талев, И, 91. При настъпилата суматоха в Пловдив след „кървавото писмо“ мисията му била осуетена: разтичали се заптиета, задрънкали касатурите на въоръжения набързо башибозук. Н. Хайтов, ШГ, 124.
2. Щърб, изхабен нож. От храсталаците край пътя излизат селяни, въоръжени с копрали и втикнати в поясите касатури. Н. Хайтов, ШГ, 126.
— От рум. custùră.